Когато пътешества, човек вижда това, което иска, казва авторката на пътеписи Наталия Бояджиева
Когато пътешества, човек вижда това, което иска. Аз се интересувам как живеят обикновените хора като мен, какви са нравите им, виждането им за света, техните отношения. Това каза авторката на пътеписи Наталия Бояджиева. Тя участва в поредната среща на клуб „ЧИТАТЕЛница“ във варненската Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, посветена на пътеписите. Бояджиева има издадени две книги, описващи впечатления от петте й години живот в Китай и Филипините. „Читатели ме питат как не съм видяла нищо грозно. Сигурно има, но аз нямам интерес към него - не ме интересуват мафията, корупцията, а обикновените хора като мен“, каза тя. Призна, че обича да чете пътеписи. Смята, че началото на жанра у нас слагат Алеко Константинов и Иван Вазов, а в по-ново време Марко Семов със „За Япония като за Япония“ е събудил нейното уважение към труда на автори, които отново преживяват с радост и удоволствие пътуванията си и ги споделят с хората. Китай Когато заминава за Китай, където прекарва три години, Наталия Бояджиева няма планове да пише книга. Провокирана от своите любознателни приятели, които искат да научат повече за нейното пребиваване в източната страна, тя започва да им разказва за интересните неща, които вижда. Те ги намират за много увлекателни и й препоръчват да ги записва. След това с нея се свързват от интернет радио „Татковина“ и тя става кореспондент с ангажимент на всеки две седмици да подготвя по един материал. „В началото се притесних от тази честота, но китайският живот толкова ме увлече, че не сварвах да записвам впечатленията си“, сподели тя. Живяла е в североизточната част на страната, в град Пънлай, провинция Шандун. Казва, че в началото била в изолация, тъй като не говорела езика. Записала се на танцова школа, за да е сред хора, и там се запознала с млади жени, владеещи английски, с които се впуснали в пътешествия из страната. Правели екскурзии не само до туристически атракции като Сиан и Теракотената армия, но и до малко познати за европейците места като водните градове по река Яндзъ. Те са на 2200 години и са интересни със своята автентичност, каза Бояджиева. Уникалното в тях са запазените стари занаяти като боядисване на платове с естествено индиго, изрязване на картини от хартия, тъкане на стан, изработката на богатите на декорации фенери и народните изкуства като операта кунчу, която по думите й е по-стара от пекинската. Отнесла е за спомен фигурки от театъра на сенките, който определи като прадядото на киното. Според авторката китайците, също като българите, пазят добре своето културно наследство и се отнасят сериозно към него. Правят реплики на храмове отпреди хиляди години. Впечатленията й от малкия град, в който е живяла (с население колкото Варна), са за чистота в отношенията, топлота и сърдечност, които са я накарали да изгуби имунитета си към злото. „Местните жители пеят на улицата и никой не смята това за странно. В градския парк се събират в определени часове хора, сформирали любителски оркестри, които свирят майсторски, без да просят пари. Това, което Конфуций казва за китайците, не е просто книжнина. Той е жив за тях и когато имат проблеми, се обръщат към съветите му“, сподели Бояджиева. Тя допълни, че е открила и общи неща между нашите два народа, сред които са топлите отношения и грижата за другите в семейството, които тя не вижда в западните общества. Филипините Във Филипините Наталия Бояджиева прекарва две години. В началото смятала, че ще й бъде лесно заради трите години живот в Китай, но открила, че между двете страни има невъзможна за прескачане стена в духовен план. Казва, че хората са с различен манталитет, което отдава на островната култура и дългите години колониално владичество от страна на Испания и САЩ. Едва от 25 години филипинците са свободни, но това е относително, допълни тя. Авторката е успяла да се докосне до традициите на местната култура единствено високо в планината Кордилера, където прекарала една седмица в пътешествия. Установила, че планинците са различни от равнинните хора, съхранили са в голяма степен своите традиции. В ниските земи според нея са оставили следи хора от цял свят и там не живеят чисти филипинци. Наталия Бояджиева работи като журналист на свободна практика. Кореспондент е на списание „Българи“, което излиза в Чехия, както и преподавател по български и чужди езици. Владее руски, английски, полски и италиански език. Предстои двата й пътеписа „Светлина от Изтока“ и „Лицата на Филипините“ да имат трето издание през тази година. С тях е гостувала на различни места в страната, където се среща с читатели. Казва, че българинът е изключително любознателен и обича да чете.
|
|
Златното мастило
Уличните музиканти предизвикват дебат за социалната помощ и икономическата индивидуалност в Ню Йорк
В голямата шумна и разнообразна среда на Ню Йорк през 30-те години на XX век, уличната музика играе важна роля в социалния живот на града. Въпреки че за някои хора музикантите, свирещи на тротоарите, представляват приветливо развлечение, за други те са просто ...
Валери Генков
|
Златното мастило
250 години от рождението на Джейн Остин: Литературният гений, който промени литературата
През 2025 година се отбеляза 250-годишнината от рождението на Джейн Остин, родена на 16 декември 1775 година. В чест на този важен юбилей, издават две специални кутии с принадлежности, включващи химикалка, тетрадка и печат с надпис "ex libris". В тези кутии са ...
Ангелина Липчева
|
Лешникотрошачката: Изкуството, което съчетава фантазия и социална действителност
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Георги Славчев: "Майстора е един наистина особен, специфичен художествен свят"
В къща-музей „Владимир Димитров – Майстора“ в село Шишковци, Кюстендил, се проведе представянето на новата книга на Георги Славчев, озаглавена „Урала, Майсторе“. Заглавието е вдъхновено от приветствието, което известният художник ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Пътят на Уилям Бътлър Йейтс през хаоса на модерността и неговото философско наследство
Уилям Бътлър през 20-те години на 20-ти век активно се е включвал в политическите процеси на Ирландия и бил част от новосъздадения Ирландски сенат. През 1923 г. спечелил Нобелова награда за литература, а интересът му към социалните и политическите въпроси го о ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Уличните музиканти предизвикват дебат за социалната помощ и икономическата индивидуалност в Ню Йорк
В голямата шумна и разнообразна среда на Ню Йорк през 30-те години на XX век, уличната музика играе важна роля в социалния живот на града. Въпреки че за някои хора музикантите, свирещи на тротоарите, представляват приветливо развлечение, за други те са просто ...
Валери Генков
|
Златното мастило
250 години от рождението на Джейн Остин: Литературният гений, който промени литературата
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Празнични истории, които улавят духа на Коледа
Ангелина Липчева
|
В последните седмици на годината, уютът на зимното четене е незаменим. Този период е идеален за повторно откриване на стари любими истории и за откриване на нови. В архивите на много издания можем да намерим богатство от празнична литература, която включва списъци с препоръки, рецензии и дори таблици за съставяне на собствена празнична програма. Празничната история заема специално място, представя ...
|
Авторът и перото
Частно или обществено? Как частните пространства променят градския живот
Валери Генков
|
|
13:33 ч. / 15.01.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 1332 |
|
Когато пътешества, човек вижда това, което иска. Аз се интересувам как живеят обикновените хора като мен, какви са нравите им, виждането им за света, техните отношения.
Това каза авторката на пътеписи Наталия Бояджиева. Тя участва в поредната среща на клуб „ЧИТАТЕЛница“ във варненската Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, посветена на пътеписите.
Бояджиева има издадени две книги, описващи впечатления от петте й години живот в Китай и Филипините. „Читатели ме питат как не съм видяла нищо грозно. Сигурно има, но аз нямам интерес към него - не ме интересуват мафията, корупцията, а обикновените хора като мен“, каза тя.
Призна, че обича да чете пътеписи. Смята, че началото на жанра у нас слагат Алеко Константинов и Иван Вазов, а в по-ново време Марко Семов със „За Япония като за Япония“ е събудил нейното уважение към труда на автори, които отново преживяват с радост и удоволствие пътуванията си и ги споделят с хората.
Китай
Когато заминава за Китай, където прекарва три години, Наталия Бояджиева няма планове да пише книга. Провокирана от своите любознателни приятели, които искат да научат повече за нейното пребиваване в източната страна, тя започва да им разказва за интересните неща, които вижда. Те ги намират за много увлекателни и й препоръчват да ги записва. След това с нея се свързват от интернет радио „Татковина“ и тя става кореспондент с ангажимент на всеки две седмици да подготвя по един материал. „В началото се притесних от тази честота, но китайският живот толкова ме увлече, че не сварвах да записвам впечатленията си“, сподели тя.
Живяла е в североизточната част на страната, в град Пънлай, провинция Шандун. Казва, че в началото била в изолация, тъй като не говорела езика. Записала се на танцова школа, за да е сред хора, и там се запознала с млади жени, владеещи английски, с които се впуснали в пътешествия из страната. Правели екскурзии не само до туристически атракции като Сиан и Теракотената армия, но и до малко познати за европейците места като водните градове по река Яндзъ. Те са на 2200 години и са интересни със своята автентичност, каза Бояджиева. Уникалното в тях са запазените стари занаяти като боядисване на платове с естествено индиго, изрязване на картини от хартия, тъкане на стан, изработката на богатите на декорации фенери и народните изкуства като операта кунчу, която по думите й е по-стара от пекинската. Отнесла е за спомен фигурки от театъра на сенките, който определи като прадядото на киното.
Според авторката китайците, също като българите, пазят добре своето културно наследство и се отнасят сериозно към него. Правят реплики на храмове отпреди хиляди години. Впечатленията й от малкия град, в който е живяла (с население колкото Варна), са за чистота в отношенията, топлота и сърдечност, които са я накарали да изгуби имунитета си към злото. „Местните жители пеят на улицата и никой не смята това за странно. В градския парк се събират в определени часове хора, сформирали любителски оркестри, които свирят майсторски, без да просят пари. Това, което Конфуций казва за китайците, не е просто книжнина. Той е жив за тях и когато имат проблеми, се обръщат към съветите му“, сподели Бояджиева. Тя допълни, че е открила и общи неща между нашите два народа, сред които са топлите отношения и грижата за другите в семейството, които тя не вижда в западните общества.
Филипините
Във Филипините Наталия Бояджиева прекарва две години. В началото смятала, че ще й бъде лесно заради трите години живот в Китай, но открила, че между двете страни има невъзможна за прескачане стена в духовен план. Казва, че хората са с различен манталитет, което отдава на островната култура и дългите години колониално владичество от страна на Испания и САЩ. Едва от 25 години филипинците са свободни, но това е относително, допълни тя. Авторката е успяла да се докосне до традициите на местната култура единствено високо в планината Кордилера, където прекарала една седмица в пътешествия. Установила, че планинците са различни от равнинните хора, съхранили са в голяма степен своите традиции. В ниските земи според нея са оставили следи хора от цял свят и там не живеят чисти филипинци.
Наталия Бояджиева работи като журналист на свободна практика. Кореспондент е на списание „Българи“, което излиза в Чехия, както и преподавател по български и чужди езици. Владее руски, английски, полски и италиански език.
Предстои двата й пътеписа „Светлина от Изтока“ и „Лицата на Филипините“ да имат трето издание през тази година. С тях е гостувала на различни места в страната, където се среща с читатели. Казва, че българинът е изключително любознателен и обича да чете.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Градове, които вдъхновяват: Литература и практики в ландшафтната архитектура
Ландшафтната архитектура е поле, което обединява изкуството и науката, за да създаде пространства, които не само отговарят на функционалните нужди на обществото, но и вдъхновяват и обогатяват живота на хората. В последните години интересът към темата нарасна, ...
|
Избрано
Люси Стоун предизвиква традицията с решението си да запази моминското си име
В историята на феминизма и правата на жените, името на Люси Стоун (Lucy Stone) остава запечатано в съзнанието на поколенията. През 1856 година, когато тя се настанява в хотел в Дейтън, Охайо, под своето моминско име, вместо да приеме фамилията на съпруга си ...
|
Пъстра анимация и важни послания за малките варненци в библиотеката
|
Ако сте поропуснали
Соня Рачева разказва за прехода в образованието в „Полет над класовете“
Учителката Соня Рачева, известна с дългогодишния си опит в образованието, ще представи своята нова книга „Полет над класовете“ пред публиката в Стара Загора. Събитието е част от програмата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“, ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |